17.08.2026 г.
Обученията извън училище под нови правила: какво трябва да знаят директорите
Как чл. 114 от Закона за държавния бюджет за 2026 г. променя организацията на обученията и служебните срещи в училищата?
Нови правила за бюджетните организации поставят въпроса: могат ли училищата да провеждат обучения, семинари и работни срещи извън своите сгради?
Отговорът се съдържа в чл. 114 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., който въвежда ограничения за определени разходи и мероприятия на бюджетните организации.
Какво се променя?
На първо място, бюджетни средства не могат да се планират и разходват за празнични, развлекателни и спортни прояви за служителите, включително коледни и новогодишни тържества и други прояви с неслужебен характер.
По-съществено за училищата е правилото за обученията и семинарите.
По принцип се преустановява провеждането на обучения, семинари, работни срещи и съвещания на служители извън предоставените за управление административни сгради и помещения.
Но законът предвижда изключения.
Сред тях са обученията, организирани от публични обучителни институции, както и определени международни събития и събития, изцяло финансирани по международни програми и проекти при посочените в закона условия.
А какво става с работните срещи?
Тук правилото е още по-категорично.
Извън предвидените изключения междуведомствените и вътрешните работни съвещания, координационните и други срещи на служители трябва да се провеждат онлайн, чрез наличната ведомствена инфраструктура.
Какво означава това за директорите?
При всяко планирано обучение или мероприятие вече не е достатъчно да се провери само дали има средства в бюджета.
Трябва да се отговори на няколко ключови въпроса:
Какво организираме?
Къде ще се проведе?
Кой е организаторът?
Как ще бъде финансирано?
Попада ли в някое от изключенията на чл. 114?
Особено внимание трябва да се обръща на външните обучения – например такива, които се провеждат в хотел, конферентен център или друг обучителен обект.
Важно уточнение
Чл. 114 не забранява квалификацията и професионалното развитие на педагогическите специалисти. Той поставя ограничения върху начина, мястото и условията, при които определени обучения и мероприятия могат да бъдат организирани и финансирани от бюджетните организации.
Затова всяко конкретно обучение трябва да бъде преценявано индивидуално.
Най-важното послание към директорите
Преди да одобрите участие във външно обучение, проверете не само бюджета, но и мястото на провеждане, статута на организатора и приложимото изключение по чл. 114.
Така училището ще може да планира квалификационната си дейност, като едновременно с това спазва новите изисквания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
$$$$$$$$$$$$$
12.08.2026 г.
Какво предстои да се промени с новите изменения в Наредба № 5 за предучилищното образование?
В сайта ня МОН за обществено обсъждане е публикуван Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование.
Предстоят важни промени в начина, по който се проследява развитието на децата в детската градина. Вместо проследяването да се извършва по различни подходи на институционално ниво, се въвежда единен стандартизиран инструментариум, утвърден от министъра на образованието и науката.
Развитието на всяко дете ще се проследява комплексно в шест области – двигателно развитие, фина моторика, практически умения, познавателно развитие, езиково и социално-емоционално развитие. Резултатите ще се отразяват в НЕИСПУО и ще подпомагат учителите при планирането на педагогическите дейности и при ранното установяване на потребностите от подкрепа.
Промяната ще се въвежда поетапно – от учебната 2026/2027 г. за първа и четвърта възрастова група, а от 2027/2028 г. – за втора и трета възрастова група.
Предвиждат се и други промени – въвежда се изискване помощник-възпитателите да имат най-малко средно образование, прецизира се организацията на дневния режим и се актуализират документите, свързани с проследяването на развитието и готовността на детето за училищно образование. Основната цел е ясна – по-обективно и последователно проследяване на индивидуалния напредък на всяко дете и по-навременна подкрепа според неговите потребности.
–
Нови правила, нов подход: Какво предстои в приобщаващото образование?
В сайта на МОН за обществено обсъждане е публикуван Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за приобщаващото образование, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2017 г.
Проектът предвижда редица промени, насочени към по-индивидуализирана подкрепа на децата и учениците и по-тясно взаимодействие между образователните институции и специалистите, които работят с тях.
1. Ранно установяване на риск за развитието.
Ранното оценяване ще може да се извършва при установен риск за развитието на детето въз основа на проследяването на постиженията му по области. Предвижда се и възможност по желание на родителя да бъде извършено ранно оценяване на дете от 3 до 3 години и 6 месеца.
2. По-активна роля на ресурсния учител.
Изрично се регламентира, че ресурсният учител работи с детето или ученика както индивидуално, така и в група или паралелка, като подпомага участието, обучението и взаимодействието му с останалите деца и ученици.
3. По-силно интердисциплинарно взаимодействие.
Екипите за подкрепа ще участват в интердисциплинарна работа със специалисти от социални услуги, медицински специалисти и други професионалисти, когато детето или ученикът ползва такива услуги или има нужда от здравна грижа.
4. Повече възможности за индивидуализиране на обучението на учениците със СОП.
Предвижда се възможност за намаляване на учебните часове с до 50% от общия брой часове по раздели А и Б за ученици със специални образователни потребности, при съответните условия.
5. Актуализиране на терминологията и подхода към учениците
Променя се терминологията, като например „умствена изостаналост“ се заменя с „интелектуални затруднения“, а изрично се включват и учениците с разстройство от аутистичния спектър в определени разпоредби.
6. Индивидуални учебни програми според потребностите на ученика.
За определени групи ученици със специфични потребности се регламентира обучение чрез индивидуални учебни програми, адаптирани въз основа на оценката на индивидуалните потребности. Те могат да обхващат различни общообразователни предмети, както и допълнителни предмети при необходимост.
7. Специализирана подкрепа и рехабилитация.
Разширяват се възможностите за индивидуални и групови терапии и рехабилитации – включително сензорна рехабилитация, развитие на речта, моториката, психологическа и арттерапия и други подходи според потребностите на ученика.
8. Проследяване и актуализиране на индивидуалните програми.
В края на първия учебен срок ще се извършва преглед на резултатите от обучението по индивидуалната учебна програма. При необходимост екипът за подкрепа ще може да я актуализира.
9. По-гъвкаво оценяване.
При учениците с интелектуални затруднения и множество увреждания ще могат да се използват различни методи, подходи, инструменти и методики за вербално и невербално оценяване, съобразени с индивидуалните им особености.
Най-важното накратко :
Проектът поставя по-силен акцент върху индивидуалните потребности на всяко дете и ученик, ранното установяване на затрудненията, адаптирането на обучението, работата в екип и включването на различни специалисти.
За образователните институции това означава по-голяма гъвкавост при организиране на подкрепата, но и необходимост от по-добра координация между учители, ресурсни специалисти, родители, социални и медицински специалисти.